Детето, невидимите правила и участта на различния

„Как трябва да се държи човек?“ пита Йон Гнар в автобиографичния си роман „Индианецът“. „Кои са тези невидими правила, които не знам? Какво е нормално?“ Възможно е Гнар, последователят на пънк рока, който се превръща в комик, който пък се превръща в кмет на Рейкявик, никога да не е знаел какво е нормално – и слава на бога за това.

Гнар печели изборите за кмет на най-големия град на Исландия, като на шега обещава да издигне в пристанището огромна статуя на старата си приятелка Бьорк, певица, композитор и автор на песни. Замисълът му бил очите на скулптурата да излъчват светлина, но – за съжаление – проектът не се осъществил. След като шокира исландската политическа класа с победата, Гнар бързо набира популярност; още в началото на мандата, той повежда гей парада в Рейкявик, облечен в женски дрехи.

В „Индианецът“ – историята на детството на малко момче от предградие на Рейкявик – Гнар рисува красив, но и тъжен портрет на дете, което болезнено осъзнава, че не е като другите и животът му няма да бъде лесен. „Обичам да съм част от нещата. Просто съм малко странен. Не съм като другите.“ пише той.

Разказвачът в романа, малкият Йон, е последното дете на възрастна двойка от 60-те години; майката е консервативна – готвачка в болнична столова; бащата е полицай и комунист. Йон влиза в ролята на палячото на класа още в началното училище; шегува се и прави словесни каламбури за удоволствие на съучениците си и раздразнение на учителите си. Да забавлява другите е неговото призвание от ранна възраст, но му е трудно да разбере, защо трябва да учи неща, които не разбира и не харесва.

Йон е импулсивен и трудно се контролира; като много деца, често прави неща, чийто смисъл осъзнава в последствие – включва се в улични боеве с момчета от квартала, запалва пожар, който почти се превръща в бедствие, и пробива собствените си уши с игла по време на училищно празненство. Нещата, които му носят комфорт, са любимите комикси, няколко телевизионни шоута и фантазията един ден да се премести в Аризона, за да стане индиански войн. Родителите му, с добри намерения, но резервирани и безпомощни, го водят на консултации с психиатър, който се произнася, че „ако причината за [проблемите на момчето – б.р.] не са в средата, в която расте, тогава силно подозирам, че мозъкът му е увреден“.

Индианецът е литературно произведение, но Гнар пояснява, че романът има солидна основа в реалността.  „Не всичко се е случило точно така, както е описано, но няма и отявлени лъжи“, се казва в бележките на автора. „Но всеки спомен е илюзия. Умът ни е най-големият майстор на заблудата в цялата вселена“. Каквото и да е съотношението между реалност и фантазия, факт е, че книгата дава непосредствен поглед към буйната и цветиста натура на Йон Гнар.

Има нещо хипнотично и сърцераздирателно в начина, по който авторът пише. Не можем да не се изпълним със съчувствие към разказвача и неговите перипетии. Но въпреки че на моменти е болезнено да се чете, книгата дава и комфорт на всеки, който е страдал от тормоз или отхвърляне в детството си. Йон Гнар така и не се премества в Аризона /макар че сега живее в Тексас/, но израства и се превръща в човека, на който малкият Йон би се възхищавал – комикът, който е посветил голяма част от живота си на това да направи родния си град по-добро, по-човечно място.

Автор: Michael Schaub, NPR.org;